Постът

[shri1]

† Трета Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. Св. свщмчци Василий, Ефрем, Капитон и др. (Вас. лит.)

Слово за кръстаСв. Иоан Златоуст

Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.

Виждаш колко блага ни е дал кръстът!

Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.

Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.

Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.

Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.

Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

Превод: Фондация Покров Богородичен

Подредбата на честванията за неделите на великия пост не са случайни. Това е текст на св. Иоан Златоуст, който говори за поредната стъпка на миряните по време на Великия пост.

Желая Ви, леки и спасителни пости.

[Чими]

Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

Това в преносен смисъл ли е казано или в буквален?

[Авигея]

Искам да попитам нещо ,но незнам дали имам право на такова.Не го правя с цел да се подиграя или обидя някого ,като се зачетох излязаха куп въпроси.Шри ще ми е драго,ако проведем диалог.От къде идва тази символика с кръста,защото в Библията никъде ,не се споменава,че Исус е носил кръст,нито Йоан Кръстител е кръщавал с кръст.
Предполагам ,че от кръста на който е бил разпънат Исус.\Там Той е изпитал толкова болка и страдание и още нещо ,там Исус приковава греха на целият свят.Затова при нас е грешно да се носи кръст на гърдите -защото значи носиш греха на себе си.Но чудя се ,защо от кръста на Йоан Златоуст-носи изцелителна сила.

[ira]

Предполагам ,че от кръста на който е бил разпънат Исус.\Там Той е изпитал толкова болка и страдание и още нещо ,там Исус приковава греха на целият свят.Затова при нас е грешно да се носи кръст на гърдите -защото значи носиш греха на себе си..

А защо кръстът трябва да е символ на греха? Защо да не е символ на победа?

Всъщност, интересно е, че и богомилите се изказвали критично за кръстния знак. Интересно е, защото явно кръстният знак е древна християнска традиция. Намираме я освен по словата на разни свети отци (Златоуст, Кирил Иерусалимски и т.н.), но и преди тях. В своето съчинение "Апостолско предание" (3век) Иполит римски съветва християните в миг на изпитание благоговейно да прекръстят челото си и то като знак "познат и изпробван" (думи на Иполит) против дявола. А преди Иполит за кръстния знак пишат Юстин Философ и авторът на "Посланието на Варнава" (2век). С две думи това си е древна наша практика, която с лека ръка не можем да отхвърлим.

[Приятел]

защо не отворите тема "Кръстният знак"

[shri1]

Обсъждаме текст на св. Иоан Златоуст, не мой.

Разбирам, че непознаването на Отците на Църквата малко ви стряска.
Предложих ви богословие за кръста, което е на повече от 1600 години.

Св. Йоан Златоуст предал Богу дух в 407 г. на около 60-годишна възраст. Той е бил епископ на Константинопол шест и половина години, а в заточение - три години и три месеца. Заради празника Кръстовъздвижение (14 септември) Църквата почита паметта му не в деня на смъртта му 14 септември, а на 13 ноември. Паметта му се чества и на 30 януари (ден на Светите Три Светители), заедно със Св. Василий Велики и Св. Григорий Богослов (Назиански). Църквата възпоменава на 27 януари и деня, в който през 438 година светите му мощи били преместени от Кострама в Константинопол (Истанбул).

Из "Житие на светия наш отец Иоан Златоуст, патриарх Константинополски"

Свети Иоан Златоуст, светилникът на света, учителят на вселената, стълбът и утвърждението на църквата, проповедникът на покаянието, бил роден в Антиохия Сирийска около 347 година. Родителите му, Секунд и Антуса, принадлежали към елита на антиохийското общество и изповядвали християнската вяра.....

Можете да дочетете текста на:
http://www.pravoslavieto.com/life/11.13_sv_Joan_Zlatoust.htm#2b

Чими, случвало се е да се прекръстя в труден момент и ми е олеквало. Всеки, /ако желае/ може да опита.

Св. И-н Златоуст е вселена. Риторът Иоан, е предлагал слово, не писан текст. Опитайте, да усетите духа и силата на текста. Той се чете на един дъх, това, което остане в съзнанието, е истинско.
Разчепкването на текста, дума по дума /това на всичко отгоре е превод/ запраща смисъла в ъгъла и дава преднина на споровете.

Аз виждам не един пласт в този текст, а няколко. Всеки трябва да си ги види и подреди сам за себе си.
Кръстът, е уникален графичен знак в културата на човечеството. Той в никакъв случай, не е само Разпятието Христово.

Желая Ви , леки и спасителни пости.

[Приятел]

..Кръстът, е уникален графичен знак в културата на човечеството..

Да, това е така! Можем да отворим тема в която да съберем потвърждаващи истинността на тези думи свидетелства и материали. Такива несъмнено има

може би полезна препратка:
viewtopic.php?p=35775#p35775

[Чими]

Не съм против културата и ако разгледаме текста от тази гледна точка нямам нищо против. Против съм приписването на някаква сила на предмети и знаци.

Имаше една медна змия във времето на Мойсей, която също беше уникален графичен знак, но се наложи по-късно Давид да я унищожи.
Когато ми е тежко предпочитам да се помоля на Бог.

[shri1]

14 март неделя † Четвърта Неделя на Великия пост – Преп. Иоан Лествичник. Преп. Бенедикт. (Васил, литургия)



Манастирът св. Екатерина в Синай

Из житието на св. Йоан Лествичник

Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

Безспорно за неговата известност особено допринесло съчинението му "Лествица". Много рано то било преведено на различни езици. Най-старият известен превод е на сирийски, който е запазен в ръкопис от 817 г. сл. Хр., съхраняван в Британския музей. В същото време книгата е преведена на латински, по-късно на арабски, грузински, италиански, испански. Интересно е да се отбележи, че "Лествица" е била първата печатна книга, издадена в Мексико през 1532 година. Освен преводите на новогръцки, румънски, английски, немски, френски, руски имаме чудесен превод на "Лествица"-та и на български език.


Тъй като постът е време за размисъл върху духовното израстване, Църквата е поставила на вниманието на християните в четвъртата неделя от него книгата на Св. Йоан Лествичник.

Тридесет стъпала съдържа книгата - равни на тридесетте години от скритият живот на Спасителя. За интелигентния читател всяко от тях и сега има своя смисъл. Времето и условията са различни днес, както и препятствията, които има да се преодоляват, но целта е една - да намерим пътя, който води нагоре, и да го следваме. За това е постът и в това той може да ни помогне.
Любомир Попов




Първото слово на св. Йоан Лествичник е "За отричането от света", а следващото, втората степен ­ "За безпристрастието".
Онези, които се боят да направят тази вътрешна крачка, св. Йоан ободрява със следните думи:

"В самото начало на отричането осъществяваме добродетелите с усилия, по принуда и с мъка; но преуспявайки, преставаме да скърбим или скърбим по-малко, а когато плътското ни мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава вече ги извършваме с голяма радост и ревностно, със силно желание и божествен плам."
През много скърби трябва да влезем в Царството Божие" ­ казва св. апостол Павел. Скърби очакват и всеки новопоел по пътя на духовния живот. Прекалено силна е властта на светския живот над нас, за да можем без болка, без тъга, без скърби да отсечем вътрешните окови, свързващи ни със света. Но опитът на подвижниците ни дава надежда и сила. Той ни говори за резултата. За това, което ни очаква, ако не се спрем по средата на пътя, а "преуспеем" и победим "плътското мъдрувание", и се издигнем над нещата от този свят. Тогава този подвиг на отречението ще всели в нас радост. Божественият плам ще загори в нас и светлина ще ни облее.

"Желаещите да работят истински за Христа ­ съветва св. Йоан ­ да приложат преди всичко старание, с помощта на духовните си отци и собствения си разум да си изберат подходящо място и начин на живот, път и обучение... всеки трябва да прецени кой път съответства на качествата му."
Тази препоръка св. Йоан отправя не само към подвизаващите се в монашество, а и към нас, хората в света. Поелите по пътя на духовния живот в света, вътрешно отреклите се от него, макар и да не живеят в манастир, неминуемо и външно трябва да променят своя начин на живот. Нужен е и някакъв външен режим на живота, установен със "собствения разум", но със знанието и съгласието на духовника.

"Който истински е възлюбил Господа, който истински желае и търси бъдещото Царство, който истински скърби за греховете си, който наистина помни за вечните мъки и страшния съд, който истински се бои как ще напусне този свят, той вече никога няма да обикне нещо временно" ­ пише св. Йоан Лествичник.
Пък и как да го обикне? Този горен Йерусалим, това вечно Царство ­ открие ли се то пред духовните очи ­ осветява светския живот с особена светлина. Човек вижда колко нищожни и призрачни са съблазните на света. Всички земни грижи са суета. Временното, преходното ще му се стори като съновидение. Ще разбере колко страшни са греховете против Господа. Ще разбере колко справедливо се наказват с вечни мъки душите, обикнали временното и отхвърлили Христа.

"Ако е възненавидил света, той се е избавил от огорчение. Ако някой има пристрастие към каквото и да е видимо, той още не се е избавил от него, защото как няма да се опечали, лишавайки се от любима вещ".
В началото на човек му се струва, че да се отрече от света, означава да избере път, незнаещ радост.
Светската радост му се струва единствената радост в живота. Но това е самозаблуждение. Това е заблуда на бесовете. Тази привидна светска радост опустошава душата, става източник на униние, разочарование, безгранична тъга.

"Някои хора, които живеят в света, нерадиво ме питаха: "Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?" Аз им отговорих: "Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството Небесно."

В наши дни този отговор на св. Йоан Лествичник има особено значение.
В днешно време манастирският живот е достъпен за малцина. Духовният живот на християнина сега трябва да протича в условията на живота в света. Те трябва да създават невидими, "духовни" манастири от своя живот, най-вече чрез молитвен подвиг. Сега малцина могат да живеят зад каменните манастирски стени, отделящи този суетен свят от християнския, Божия. Но значи ли това, че не трябва да се издигат стени между единия и другия свят?
Да издигнем стените на тези невидими за човешкото око манастири чрез молитва, борба със страстите, чист живот, отричане от своята зла воля, подвизи и работа за Господа, като се уповаваме на Божията благодатна помощ. Да не осъждаме, да не лъжем, да угасим враждата в сърцата си, да бъдем милостиви и чисти по сърце ­ и вътрешният ни живот ще стане за нас манастир. Да градим тези невидими манастири, духовни манастири. Да се скрием в тях от суетата на света. Великият пост е благоприятно време за това. Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев

[chernobeleev]

Eдни събарят стени и отварят врати за малкото желаещи да чуят Словото ,други издигат стени и се крият ,един с дарбата си ,друг със старите чалъми отпреди турското робство ...

[Авигея]

цитат :Ira А защо кръстът трябва да е символ на греха? Защо да не е символ на победа?

Това е така ,но за тези който приемат Бог с цялото си сърце.По-вечето хора в днешно време носят кръст на гърдите си ,без да приемат Този който беше на кръста.Христос е по-вече от кръста мисля,че не е нужно да носим кръст за да заявим нашата показност пред всички ,че вярваме в Бога.Фарисейте и книжниците правеха същото.Седяха по-пазарите и произнасяха дълги молитви за да ги видят хората.Но когато си появи месията се отрекаха от Него въпреки ,че познаваха закона.Така и много хора днес носят кръст,но Христос не живее в сърцата им.
И още нещо по-вечето хора използват кръста като талисман или предпазване от злото без да вярват в Христос ,
дори не го почитат.
Относно постът:

цитат shri1 :защото и при поста няма абсолютни истини. Не е прието децата да бъдат принуждавани да постят, защото се губи смисъла му.

Не трябва ли да се спазва стриктно всичко,защото вече не е пост и точно тогава се губи смисъла.Точно тогава мисля,че трябва да се откажеш и от всички онези неща който обичаш.Не трябва ли да се смириш пред Бог.С какво показваш своето уважение към Него.
Няма да описвам какъв е постът в Библията,защото моят пост е пълно въздържание от храна.
Библийският пост не е някакъв ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога.Целта на поста е да се постигне някаква яснота и трезвеност на духа.Този ден трябва да е ден на размисъл ,повече молитва и смиряване пред Бога.

цитат shri1 В календара е описано, кога е разрешена риба. Тя не е животинска храна и когато постът ви натежи /това се случва/, можете да ядете и нея.

В Уикипедията пише

Рибите са първите гръбначни животни и са приспособени напълно към живот във водата.

цитат shri1 Не е задължително, да постите през целия период. Можете да си определите по-малка отсечка от време. За православните , постът е свързан с изповед и дори тогава, не е задължително да си постил през цялото време.

Мисля,че това си е диета, а не пост .
Но това е мое мнение.
В днешно време хорота гледат да правят това ,което е най лесно .Постът се измени с диета.
Някой се наричат само Християни на име,но не почитат Бог и правят това което им е изгодно,дори не ходят на църква.Когато дойде Великден ,предпочитат да си останат в къщи и там да си запалят свещ.Къде е почита и уважението към Създателя.Правим не това ,което казва Бог ,а това което на нас ни е изгодно.

[shri1]

Да не прекаляваме с благочестието.

Кой и колко е християнин, ще реши Бог. Слава Нему, че не се съобразява с човешките истерии.

При децата, постът не е осъзнато действие. То е забрана от страна на възрастните.

Прекаленият светец и на Бога не е драг.

Желая Ви, леки и спасителни пости.

[Авигея]

Shri извинявай ,това не се отнася до теб .Заобиколена съм от хора ,който изговарят само :-Боже, Боже!
Днес било такъв ден и трябвало да не прави това и онова,а когато стане въпрос за църква ,О!Нямам време.
Когато стане въпрос за поста,те сами си се присмиват,че не са от тези дето пазят.
Незнам защо ми прилича на думите от

Исая13 Затова Господ каза:Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си,И Ме почитат с устните си,Но са отстранили сърцето си далеч от Мене,И благоволението им към Мене е по човешки поучения изучени папагалски,

[shri1]

Авигея,

Самата аз, не винаги успявам да спазя поста до край.

Тази година, ще прибавя още няколко дни през страстната седмица.

Не се ядосвай за грешките на другите.

Желая Ви, леки и спасителни пости.